132:1 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

132:2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:

132:3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

132:4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

132:5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

132:6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

132:7 Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.

132:8 Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;

132:9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.

132:10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

132:11 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.

132:12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

132:13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

132:14 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

132:15 Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

132:16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

132:17 Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

132:18 Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.