52:1 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща*. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

52:2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

52:3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

52:4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

52:5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села).

52:6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

52:7 Ето човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

52:8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

52:9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.