6:1 Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,

6:2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.

6:3 Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.

6:4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,

6:5 Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца , И като птица от ръката на птицоловец.

6:6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

6:7 Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,

6:8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.

6:9 До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?

6:10 Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,

6:11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.

6:12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,

6:13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;

6:14 Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,

6:15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.

6:16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:

6:17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,

6:18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

6:19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.

6:20 Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,

6:21 Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.

6:22 Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,

6:23 Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.

6:24 За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.

6:25 Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;

6:26 Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.

6:27 Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?

6:28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?

6:29 Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.

6:30 Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;

6:31 И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.

6:32 Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.

6:33 Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,

6:34 Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;

6:35 Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.