56:1 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет*. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

56:2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

56:3 Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

56:4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек+?

56:5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

56:6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

56:7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

56:8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

56:9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

56:10 Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

56:11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

56:12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

56:13 Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?