146:1 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа душе моя.

146:2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

146:3 Не уповавай на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

146:4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

146:5 Блажен оня, чиито помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

146:6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

146:7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ ръзвързва вързаните.

146:8 Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

146:9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

146:10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!