12:1 И голямо знамение се яви на небето, – жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от звезди.

12:2 Тя бе непраздна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

12:3 И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони.

12:4 И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й щом роди.

12:5 И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол.

12:6 И жената побягна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двесте и шестедесет дни.

12:7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

12:8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

12:9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.

12:10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог.

12:11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бъдат от смърт.

12:12 Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

12:13 И като видя змеят, че биде свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете.

12:14 И дадоха се на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там гдето я хранят за време и времена и половин време, скрита от лицето на змея (Гръцки: Змията).

12:15 И змеят изпусна след жената из устата си вода като река, за да направи да я завлече реката.

12:16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си та погълна реката, която змеят беше изпуснал из устата си.

12:17 Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.