41:1 Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

41:2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

41:3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

41:4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

41:5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

41:6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

41:7 Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

41:8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

41:9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

41:10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

41:11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

41:12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

41:13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

41:14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

41:15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

41:16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

41:17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

41:18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

41:19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

41:20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

41:21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

41:22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него.

41:23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

41:24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

41:25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

41:26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

41:27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

41:28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

41:29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

41:30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

41:31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

41:32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

41:33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

41:34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*.