49:1 (По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,

49:2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

49:3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;

49:4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

49:5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

49:6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

49:7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

49:8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),

49:9 Та да живее вечно И да не види изтление.

49:10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

49:11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

49:12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

49:13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

49:14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

49:15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

49:16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

49:17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,

49:18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.

49:19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.

49:20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.