102:1 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

102:2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

102:3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

102:4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

102:5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

102:6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

102:7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

102:8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

102:9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

102:10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

102:11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

102:12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

102:13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

102:14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

102:15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

102:16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

102:17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

102:18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

102:19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

102:20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт*;

102:21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

102:22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

102:23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

102:24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

102:25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

102:26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

102:27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

102:28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.