14:1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

14:2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

14:3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

14:4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

14:5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

14:6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

14:7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

14:8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

14:9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

14:10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

14:11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

14:12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

14:13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14:14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

14:15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

14:16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

14:17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

14:18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

14:19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

14:20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

14:21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

14:22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.